1 jul 2008, 8:32

След теб

  Poesía
808 0 8

 

 

Окъпах се в зеленото

на твоите очи.

Потънах във студеното

на многото лъжи.

Ръце протегнах и прегърнах...

себе си.

От нищото най-много

ме боли.

Препънах се във тихото

след тръгването ти.

Не очаквах тишината

да вали

в очите ми.

Пометох спомените и

ги скрих от себе си.

Останах без душа

да те обичам

отдалече.

Както преди.

Намерих път и криволича.

Вървя по твоите следи.

Спирам се да коленича

и да помоля себе си,

сърцето си -

да ти прости.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Илиана Петрова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Ръце протегнах и прегърнах...

    себе си.

    От нищото най-много

    ме боли
    Този стих е толкова , прекрасен , колкото и тъжен ... много ми харесва , според мен невероятно добре е изразена тъгата след раздяла . Успехи!
  • прошката е даване...и благородство...
    ти си чудесна ...с обич, Илиана.
  • Ти ще простиш,но има ли кой да я очаква...
    обичай се!
    Прегръдка!
  • Останах без душа
    да те обичам
    отдалече.

    Но си готова да простиш...
    Поздрав!
  • сигурно си чувала фразата,че само силния прощава(не се сещам точно как беше)
    така че:Бъди силна и прости

Selección del editor

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...