След теб
Окъпах се в зеленото
на твоите очи.
Потънах във студеното
на многото лъжи.
Ръце протегнах и прегърнах...
себе си.
От нищото най-много
ме боли.
Препънах се във тихото
след тръгването ти.
Не очаквах тишината
да вали
в очите ми.
Пометох спомените и
ги скрих от себе си.
Останах без душа
да те обичам
отдалече.
Както преди.
Намерих път и криволича.
Вървя по твоите следи.
Спирам се да коленича
и да помоля себе си,
сърцето си -
да ти прости.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Илиана Петрова Всички права запазени
