Окъпах се в зеленото
на твоите очи.
Потънах във студеното
на многото лъжи.
Ръце протегнах и прегърнах...
себе си.
От нищото най-много
ме боли.
Препънах се във тихото
след тръгването ти.
Не очаквах тишината
да вали
в очите ми.
Пометох спомените и
ги скрих от себе си.
Останах без душа
да те обичам
отдалече.
Както преди.
Намерих път и криволича.
Вървя по твоите следи.
Спирам се да коленича
и да помоля себе си,
сърцето си -
да ти прости.
© Илиана Петрова All rights reserved.
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
