Окъпах се в зеленото
на твоите очи.
Потънах във студеното
на многото лъжи.
Ръце протегнах и прегърнах...
себе си.
От нищото най-много
ме боли.
Препънах се във тихото
след тръгването ти.
Не очаквах тишината
да вали
в очите ми.
Пометох спомените и
ги скрих от себе си.
Останах без душа
да те обичам
отдалече.
Както преди.
Намерих път и криволича.
Вървя по твоите следи.
Спирам се да коленича
и да помоля себе си,
сърцето си -
да ти прости.
© Илиана Петрова All rights reserved.
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
