18 нояб. 2019 г., 21:22  

След тебе няма послепис

1.8K 10 12

След тебе няма послепис!

Защото кой ще го напише?

Най-важното, ако решиш,

пиши, докато още дишаш!...

 

Пиши, когато гняв кипи...

когато те изпълва радост...

Неважно ли е - премълчи,

не хвърляй думите нахалост!

 

Но ги пилеем на ангрò!...

И често правим го от скука!

Дали билò и не билò -

като мехурчета се пукат!

 

Изчезват бързо, като дим!

Ненужен шум и  кухи фрази!

А струва си да замълчим,

та силата им да запазим!...

 

Но все така не ги пестим,

запълваме с тях място, време!...

Когато трябва да мълчим,

такава щедрост ни обзема!...

 

А те са силни като взрив -

света ни могат да обръщат!

И ако днес донасят срив,

то утре ни в живота връщат!...

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Роберт Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...