След тебе няма послепис
След тебе няма послепис!
Защото кой ще го напише?
Най-важното, ако решиш,
пиши, докато още дишаш!...
Пиши, когато гняв кипи...
когато те изпълва радост...
Неважно ли е - премълчи,
не хвърляй думите нахалост!
Но ги пилеем на ангрò!...
И често правим го от скука!
Дали билò и не билò -
като мехурчета се пукат!
Изчезват бързо, като дим!
Ненужен шум и кухи фрази!
А струва си да замълчим,
та силата им да запазим!...
Но все така не ги пестим,
запълваме с тях място, време!...
Когато трябва да мълчим,
такава щедрост ни обзема!...
А те са силни като взрив -
света ни могат да обръщат!
И ако днес донасят срив,
то утре ни в живота връщат!...
© Роберт All rights reserved.
