22 июл. 2008 г., 11:26

След тежък ден не се говори

Поэзия » Другая

1.9K 1 40

Не стой до мен.
Ще си поплача.
Минута-две...
И ще съм същата.
Не питай!
Няма да ти кажа.
Не знам защо
трeперят пръстите.
Изчакай ме.
Ще дойда скоро.
Навън усмивки
ще крадем...
Ела със мен
да видим хората,
а после вкъщи
ще се приберем.
Разбита съм.
Не гледай скришно.
Полепнала съм
в твоите очи.
В такъв момент
аз само пиша.
Говориш ли?
На мен ми се мълчи!
След тежък ден
не се говори.
След тежък ден
те имам истински.
Ако си тук,
когато се повтори.
Ще знам, че тук
ще бъдеш винаги.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

бармах (Леонид Стоянов)

Ле-ле,е,е какво бижу съм пропуснал...
Много ми хареса!

2008-08-27T10:51:02+03:00
katy_p (Катя Пачова)

Дбро е, но със сигурност можеш повече.

2008-07-27T22:47:26+03:00
tiha_chest (Марина Стоянова)

Красив стих, дано винаги е до теб! Поздравления, Ели!!!

2008-07-23T14:15:12+03:00
Aneta_kz (Анета)

И лек да е деня,
когато прочета това,
пак ще замълча!

!!!
Поздрави, Елишка!

2008-07-23T12:45:58+03:00
lady_rose (Единствена)

великолепно!!!

2008-07-23T10:46:05+03:00