22.07.2008 г., 11:26

След тежък ден не се говори

1.9K 1 40
Не стой до мен.
Ще си поплача.
Минута-две...
И ще съм същата.
Не питай!
Няма да ти кажа.
Не знам защо
трeперят пръстите.
Изчакай ме.
Ще дойда скоро.
Навън усмивки
ще крадем...
Ела със мен
да видим хората,
а после вкъщи
ще се приберем.
Разбита съм.
Не гледай скришно.
Полепнала съм
в твоите очи.
В такъв момент
аз само пиша.
Говориш ли?
На мен ми се мълчи!
След тежък ден
не се говори.
След тежък ден
те имам истински.
Ако си тук,
когато се повтори.
Ще знам, че тук
ще бъдеш винаги.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Елица Стоянова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...