14 февр. 2014 г., 14:55

След третите петли

485 0 4

Цигарите си ги изпуших,

кафетата си ги изпих...

Очите влажни си изсуших

и ненаписах нито стих.

 

Избягаха от мене думи,

мъгла ги някъде зари.

Останаха треви и шуми,

но огън тях да ги гори.

 

Нощта се бързо изтърколи,

луната вече ми се скри

и сенките на две тополи

зората вече ги затри.

 

И третите петли пропяха,

росата вече се разля.

Щом песните си те изпяха,

навън се пак развиделя.

 

И мойте думички тогава

се върнаха отново в мен.

И готовата творба остава

под сянката на светъл ден.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Никола Апостолов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Благодаря, Санвали!Пожелавам и на теб същото- никога да не те напускат думичките- тухличките на всяко стихотворение.
    Поздрав ит мен и хубав ден!
  • Никола, пожелавам ти да не си тръгват думичките от теб!

    Поздрав!
  • Благодаря, Силвия! И аз празнувам Трифон Зарезан!Наздраве!!!!
    Благодаря за оценката!Хубава вечер!
  • Чудесен стих!Честит празник!(Аз празнувам Трифон Зарезан, наздраве !

Выбор редактора

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...