След третите петли
Цигарите си ги изпуших,
кафетата си ги изпих...
Очите влажни си изсуших
и ненаписах нито стих.
Избягаха от мене думи,
мъгла ги някъде зари.
Останаха треви и шуми,
но огън тях да ги гори.
Нощта се бързо изтърколи,
луната вече ми се скри
и сенките на две тополи
зората вече ги затри.
И третите петли пропяха,
росата вече се разля.
Щом песните си те изпяха,
навън се пак развиделя.
И мойте думички тогава
се върнаха отново в мен.
И готовата творба остава
под сянката на светъл ден.
© Никола Апостолов All rights reserved.
!