5 дек. 2015 г., 22:32

След триста години,,,

786 0 13

Ще се срещнем след триста години
на брега на вълнисто море,
щом ме видиш дъхът ти ще секне
и от болка сърцето ще спре.

Аз ще бъда неземно красива,
ще ухая на пролет и смях,
със душа на дете-самодива
с обещание за полет и грях.

Ще се сгушиш на топло във мене,
ще се къпеш със жар в свобода,
ще изпия на екс твойто бреме
и ти ще отразяваш Светлина.

Ще се срещнем след триста години... моя Светлина

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Неземна Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Благодаря ти, Ел
  • Ще те послушам, Ник
  • Триста години?
    Прераждане! С известно и определено време?
    Я стига! Изпий на екс любовта тук и сега!
  • Е, как да е Валери??? Така ми дойде факса!!! Нямам много акъл, така, че приемам редакция!!! Избирам помощ от приятел??? Е, помогни де! Мисля си, че когато човек обича, не е проблем да изпие наекс, проблемите на обекта на чувствата си! С доброта, разбиране и любов се изпиват всички проблеми! Това съм имала впредвид, но може отстрани и да е тъпичко
  • Да, Лили напълно вярно!!! Благодаря ти!!!

Выбор редактора

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...