Ще се срещнем след триста години
на брега на вълнисто море,
щом ме видиш дъхът ти ще секне
и от болка сърцето ще спре.
Аз ще бъда неземно красива,
ще ухая на пролет и смях,
със душа на дете-самодива
с обещание за полет и грях.
Ще се сгушиш на топло във мене,
ще се къпеш със жар в свобода,
ще изпия на екс твойто бреме
и ти ще отразяваш Светлина.
Ще се срещнем след триста години... моя Светлина
© Неземна All rights reserved.
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
