След време
Днес си тръгваш...
нито искам, нито мога да те спра.
Но ще мине време
ще обикнеш друга и ще те обича тя...
Ще ме срещнеш ненадейно
без значение къде, кога...
И сълзите ми ще видиш
и треперещата ми ръка...
Ще погленеш първо със надсмешка
после със тъга...
Ще си спомниш колко много те обичах
както никой до сега...
Вече всеки своя път поел ще бъде,
вече разтопен ще е дори леда...
Ще се върнеш в къщи
и ще я целунеш и ще те целуне тя...
Но умислен ти ще седнеш,
ще отвориш моите писма...
Ще заплачеш, но ще се срамуваш:
"мъж да плаче за жена" ?!...
Тя ще те попита,
но ще го преглътнеш ти...
И ще се усмихнеш,
нищо че от вътре ще боли...
И ще страдаш и във всяка друга
моя глас ще чуваш и ще виждаш моите очи...
Ще ме искаш, ще ме търсиш,
но къде съм аз, къде...
Вече късно е да пробваме нали?
Друг сега целува мойте устни
и щастливо милва моите коси...
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Силвето Все права защищены
