12 апр. 2014 г., 19:20  

След заглъхващите стъпки на Лао Дзъ

1.1K 0 14


Врагът е враг - когато е жесток!
Брегът е цел - когато е далечен!
Във най-зеленото през пролетта дърво
живее скрита неподкупна есен!

И все едно дали под знамена
или под сламената шапка извървяваш
последните си крачки в този свят
по Пътя, който те усамотява...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Младен Мисана Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • На Вашите години не мислех, че е все едно. Но за Пътя е все едно. Защото, каква е ползата да спечелиш целия Свят, а да загубиш Себе си. Рано или късно Несъществуващото ще споходи всичко Съществуващо. Шутът няма какво друго да изгуби освен себе си. Смехът му принадлежи на другите. Суетният ще се прости със Суетата си. Богатият ще изгуби богатството си. Умният ще изгуби ума си. Глупакът ще се лиши от /Гордостта си/ - Глупостта си. Царят ще загуби най-много. Колкото по-високо си в Поднебесната, по-страшно е падането. Само мъдрецът няма какво да изгуби освен Сламената си шапка. Той е като сламеното куче. Сърцето му е пепел. Не вижда с очи. Не чува с уши. Той е диханието на Безпределността. Изменя се като посоката на вятъра. Не знаеш откъде идва и накъде отива. Душата му е форма на безформеното. Може да бъде съд за всичко и да се прелее като течност във всичко. Това се нарича Дао - най-съкровеното. Очакване - без цел. Смисълът на всеки смисъл. Началото и края на всеки път. Нарушителят на Дао го очаква смърт!
  • 1.Благодаря ти, Райна! Невероятно стихотворение си поднесла в коментара си. И защо да се учудвам, че толкова ме екзалтират творбите ти, когато усещам вулканите и гласа на подземните потоци от лава в душата си. А ти ми поднасяш суперобрази като "прекършени вулкани са очите ти"! Удари ме като светкавица в сърцето!

    Желая ти много страсти през страстната седмица!

    Искрено твой: Младен Мисана


    2.Благодаря ти, Ирен, за хубавите думи по отношение на текста ми. Мерси, че ме защити от съвършено непозната за мен персона /по пол не зная - мъж или жена/. Но мисля, че тази защита е излишна, защото за един поет най-добрата защита са собствените му текстове и начина, по който те рефлектират в сърцата на непредубедените читатели.

    С най-сърдечен поздрав и пожелание за много хубава седмица: Младен Мисана



    3. Мерси Санвали! Бях сигурен, че точно тази част от текста ми ще ти допадне.

    Позитивни размисли през страстната седмица, ти желая!: Младен Мисана

    4. Благодаря, Момчиле! Трогна ме с тези хубави думи за написаното от мен. Мерси и за това, че ме защити. Но Нихт е в правото си да заеме каквато иска позиция по отношение на когото иска. В това е същността на плурализма на мнения. Не мога да му се сърдя, че така вижда нещата.
    Даже се радвам, че има такива хора, за да изпъкне по-ярко, дори и написаното от мен. Те са така нужния фон за осигуряване на контраст.

    Сърдечен поздрав и хубаво прекарване на страстната седмица!: Младен Мисана


    5.Благодаря ти, Илко, за хубавите думи!

    Желая ти тази страстна седмица да те вдъхнови за нови силни стихове!

    Искрено твой: Младен Мисана


    6. Благодаря за посещението, Nicht! Твоята "ласкава" оценка за творчеството и личността ми, бих приложил като препоръка, в случай, че реша да започна да се занимавам с дейностите, за които ме съветваш.
    Все пак е страстната седмица и малко esbericum, мисля, че би свършил добра работа. Виждам, че странните ти реакции са свързани изцяло с Luna13 /която уважавам като автор, но не я обожествявам като теб/.

    Затова предай й моля те специален поздрав от мен!: Мисана

    7. Благодаря ти, Ивон! Трогнат съм.

    Желая ти светли празници!
  • Мъдро и хубаво!
  • Страхотен Поет в твое лице откривам,Младене - защото изчетох повечето от стиховете ти...Чудя се на този Нихт/не-като видях и неговото "творчество" как има смелостта да се изправи срещу ти.
    Не си заслужава да му обръщаш внимание-той просто е с червеите на една маса.Никак не отива на сайта да допуска такава твар да злобее под стойностните творби.
  • "И все едно дали под знамена
    или под сламената шапка извървяваш
    последните си крачки в този свят
    по Пътя, който те усамотява..."

    Така е Младен! Споделям това което си написал!

Выбор редактора

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...