12 авг. 2010 г., 13:56

След залезите ни има още много Слънце

1.1K 0 3

 




След залезите ни опасни
и след остатъците от лъчи
потъваме бездънно страстни
изнемощели до зори...
След остатъците от Слънце
и след стъпките по живи пясъци
оставаме отпечатъци набърже
и търсиме пристан да ни приюти...
След унесените ни погледи
и след полузаспалите ни мисли
изгубваме се за изводите 
и утихваме там настрани...
След изваяните мигове
и след танците ни до зори
преставаме да бързаме
и търсиме последни притчи...
След заредените ни допири
и след страстните прегръдки
изоставаме докрай несвършили
и извираме наново в утрини....
След последните полъци
и след звездните музики
настаняваме се в сънища розови
и изплуваме в утринни води...
Дали ще има утре Слънце

или ще са дъждовни тишини
ще изгаряме все от сърце
и само дъждът ще ни укроти...
И смачканите ни дрехи
ще ни чакат много дни
ще ни преболедуват много пъти
и така докато желанието се разтопи...

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Светлана Тодорова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • portishead
    Загубих се
    по пътя на живота
    и вятъра с мен се бе изгубил
    погледнах
    неспокойно в хоризонта
    и наумих си
    да отлетя преди изгрева да се е събудил
    Оплетох се
    в нишката на тревогата
    изплела се
    нищожно в тишината
    нагледах се
    безкрайно на несгодата
    и реших се
    твърдо в деня за свободата

    Веси,радвам се за посещението ти, прекрасно настроение ти пожелавам днес !
    Замислих се
    доволно и за волята
    сетих се
    че тя единствено ми е съдружница
    поканих си
    даже мило и надеждата
    но дали ми беше
    тя вярна съюзница
    и показа се
    пълнолунно любопитно неволята
    решила бе
    днес да ми е съветница
    и да ме дари
    с благословията от бога си
    но дали
    защото ми е орисница


    Марина, благодаря и на теб!
    ......и реших се
    да изплувам без заместница
    и сгънах
    там под камъка несгодата
    и боядисах
    цветно силуета си
    и приспах
    на сянка за дълго болката
    но не защото ми е
    в нощта няма свидетелка.....



  • !!!
  • В изтискани
    нощни
    сенки
    жадни
    за локви
    изпълнени
    от дъждовни
    мисли
    и разсеяни
    в утренни
    прегръдки
    уморени
    и изпиващи
    още устни
    пресушени
    и възбудени
    от кафе
    още с първи
    премигащи
    зелени
    изгрели
    очи
    обещаващи
    преди
    да се слеят
    в светлината
    на обратната
    страна
    от сънищата
    за още една
    утрешна
    целувка...

Выбор редактора

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...