След залезите ни опасни
и след остатъците от лъчи
потъваме бездънно страстни
изнемощели до зори...
След остатъците от Слънце
и след стъпките по живи пясъци
оставаме отпечатъци набърже
и търсиме пристан да ни приюти...
След унесените ни погледи
и след полузаспалите ни мисли
изгубваме се за изводите
и утихваме там настрани...
След изваяните мигове
и след танците ни до зори
преставаме да бързаме
и търсиме последни притчи...
След заредените ни допири
и след страстните прегръдки
изоставаме докрай несвършили
и извираме наново в утрини....
След последните полъци
и след звездните музики
настаняваме се в сънища розови
и изплуваме в утринни води...
Дали ще има утре Слънце
или ще са дъждовни тишини
ще изгаряме все от сърце
и само дъждът ще ни укроти...
И смачканите ни дрехи
ще ни чакат много дни
ще ни преболедуват много пъти
и така докато желанието се разтопи...
© Светлана Тодорова Все права защищены
Загубих се
по пътя на живота
и вятъра с мен се бе изгубил
погледнах
неспокойно в хоризонта
и наумих си
да отлетя преди изгрева да се е събудил
Оплетох се
в нишката на тревогата
изплела се
нищожно в тишината
нагледах се
безкрайно на несгодата
и реших се
твърдо в деня за свободата
Веси,радвам се за посещението ти, прекрасно настроение ти пожелавам днес !
Замислих се
доволно и за волята
сетих се
че тя единствено ми е съдружница
поканих си
даже мило и надеждата
но дали ми беше
тя вярна съюзница
и показа се
пълнолунно любопитно неволята
решила бе
днес да ми е съветница
и да ме дари
с благословията от бога си
но дали
защото ми е орисница
Марина, благодаря и на теб!
......и реших се
да изплувам без заместница
и сгънах
там под камъка несгодата
и боядисах
цветно силуета си
и приспах
на сянка за дълго болката
но не защото ми е
в нощта няма свидетелка.....