12.08.2010 г., 13:56

След залезите ни има още много Слънце

1.1K 0 3

 




След залезите ни опасни
и след остатъците от лъчи
потъваме бездънно страстни
изнемощели до зори...
След остатъците от Слънце
и след стъпките по живи пясъци
оставаме отпечатъци набърже
и търсиме пристан да ни приюти...
След унесените ни погледи
и след полузаспалите ни мисли
изгубваме се за изводите 
и утихваме там настрани...
След изваяните мигове
и след танците ни до зори
преставаме да бързаме
и търсиме последни притчи...
След заредените ни допири
и след страстните прегръдки
изоставаме докрай несвършили
и извираме наново в утрини....
След последните полъци
и след звездните музики
настаняваме се в сънища розови
и изплуваме в утринни води...
Дали ще има утре Слънце

или ще са дъждовни тишини
ще изгаряме все от сърце
и само дъждът ще ни укроти...
И смачканите ни дрехи
ще ни чакат много дни
ще ни преболедуват много пъти
и така докато желанието се разтопи...

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Светлана Тодорова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • portishead
    Загубих се
    по пътя на живота
    и вятъра с мен се бе изгубил
    погледнах
    неспокойно в хоризонта
    и наумих си
    да отлетя преди изгрева да се е събудил
    Оплетох се
    в нишката на тревогата
    изплела се
    нищожно в тишината
    нагледах се
    безкрайно на несгодата
    и реших се
    твърдо в деня за свободата

    Веси,радвам се за посещението ти, прекрасно настроение ти пожелавам днес !
    Замислих се
    доволно и за волята
    сетих се
    че тя единствено ми е съдружница
    поканих си
    даже мило и надеждата
    но дали ми беше
    тя вярна съюзница
    и показа се
    пълнолунно любопитно неволята
    решила бе
    днес да ми е съветница
    и да ме дари
    с благословията от бога си
    но дали
    защото ми е орисница


    Марина, благодаря и на теб!
    ......и реших се
    да изплувам без заместница
    и сгънах
    там под камъка несгодата
    и боядисах
    цветно силуета си
    и приспах
    на сянка за дълго болката
    но не защото ми е
    в нощта няма свидетелка.....



  • !!!
  • В изтискани
    нощни
    сенки
    жадни
    за локви
    изпълнени
    от дъждовни
    мисли
    и разсеяни
    в утренни
    прегръдки
    уморени
    и изпиващи
    още устни
    пресушени
    и възбудени
    от кафе
    още с първи
    премигащи
    зелени
    изгрели
    очи
    обещаващи
    преди
    да се слеят
    в светлината
    на обратната
    страна
    от сънищата
    за още една
    утрешна
    целувка...

Избор на редактора

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Писмо до другия край на земята

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...