5 июл. 2009 г., 17:52

Следа 

  Поэзия
705 0 1

Защо си тъжен, принце мой?

Защо е мрачен твоят взор?

Край нас цари блажен покой...

Кристален - звездният простор изпраща галещи лчи!

Щурците нежно пеят в хор! Защо са тъжни тез очи?

 

Прости, госпожицедобра!

Аз тъжен съм - не ме кори!

В душата ми цари тъга,

в сърцето ми любов гори!

 

Но аз съм с тебе, принце мой - във всеки нежен поглед твой!

Засмей се! Радвай се! Безброй

целувки с нежна страст аз бих ти дала в тоя час!

 

Ти в мене си - аз знам това!

Във всеки тъжен поглед мой,

с който диря аз следа от твоя дъх!

Но в тоз покой не ми разнищвай пак скръбта!

Далече си, уви, сега!

Със всеки тъжен поглед мой

аз диря твоята следа!

     

© Георги Минчев Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??