5 jul 2009, 17:52

Следа

  Poesía
972 0 1

Защо си тъжен, принце мой?

Защо е мрачен твоят взор?

Край нас цари блажен покой...

Кристален - звездният простор изпраща галещи лчи!

Щурците нежно пеят в хор! Защо са тъжни тез очи?

 

Прости, госпожицедобра!

Аз тъжен съм - не ме кори!

В душата ми цари тъга,

в сърцето ми любов гори!

 

Но аз съм с тебе, принце мой - във всеки нежен поглед твой!

Засмей се! Радвай се! Безброй

целувки с нежна страст аз бих ти дала в тоя час!

 

Ти в мене си - аз знам това!

Във всеки тъжен поглед мой,

с който диря аз следа от твоя дъх!

Но в тоз покой не ми разнищвай пак скръбта!

Далече си, уви, сега!

Със всеки тъжен поглед мой

аз диря твоята следа!

     

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Георги Минчев Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...