5 jul 2009, 17:52

Следа 

  Poesía
682 0 1

Защо си тъжен, принце мой?

Защо е мрачен твоят взор?

Край нас цари блажен покой...

Кристален - звездният простор изпраща галещи лчи!

Щурците нежно пеят в хор! Защо са тъжни тез очи?

 

Прости, госпожицедобра!

Аз тъжен съм - не ме кори!

В душата ми цари тъга,

в сърцето ми любов гори!

 

Но аз съм с тебе, принце мой - във всеки нежен поглед твой!

Засмей се! Радвай се! Безброй

целувки с нежна страст аз бих ти дала в тоя час!

 

Ти в мене си - аз знам това!

Във всеки тъжен поглед мой,

с който диря аз следа от твоя дъх!

Но в тоз покой не ми разнищвай пак скръбта!

Далече си, уви, сега!

Със всеки тъжен поглед мой

аз диря твоята следа!

     

© Георги Минчев Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??