5 jul 2009, 17:52

Следа

  Poesía
975 0 1

Защо си тъжен, принце мой?

Защо е мрачен твоят взор?

Край нас цари блажен покой...

Кристален - звездният простор изпраща галещи лчи!

Щурците нежно пеят в хор! Защо са тъжни тез очи?

 

Прости, госпожицедобра!

Аз тъжен съм - не ме кори!

В душата ми цари тъга,

в сърцето ми любов гори!

 

Но аз съм с тебе, принце мой - във всеки нежен поглед твой!

Засмей се! Радвай се! Безброй

целувки с нежна страст аз бих ти дала в тоя час!

 

Ти в мене си - аз знам това!

Във всеки тъжен поглед мой,

с който диря аз следа от твоя дъх!

Но в тоз покой не ми разнищвай пак скръбта!

Далече си, уви, сега!

Със всеки тъжен поглед мой

аз диря твоята следа!

     

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Георги Минчев Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...