5.07.2009 г., 17:52 ч.

Следа 

  Поезия
5.0 / 2
818 0 1
Защо си тъжен, принце мой?
Защо е мрачен твоят взор?
Край нас цари блажен покой...
Кристален - звездният простор изпраща галещи лчи!
Щурците нежно пеят в хор! Защо са тъжни тез очи?
Прости, госпожицедобра!
Аз тъжен съм - не ме кори!
В душата ми цари тъга,
в сърцето ми любов гори!
Но аз съм с тебе, принце мой - във всеки нежен поглед твой!
Засмей се! Радвай се! Безброй
целувки с нежна страст аз бих ти дала в тоя час! ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Георги Минчев Всички права запазени

Предложения
  • Зад всяка мисъл нищото наднича. Едреят кухините - то ги всмуква. На себе си не мога да приличам след...
  • Очите й са сложни. По тях ще я познаеш. По мислите тревожни, които ти не знаеш. По капчицата сол тър...
  • Наздраве с чаша бренди до камината. Не топли, инак имаме дърва. Нали и с тебе някога се имахме, но о...

Още произведения »