Следа
Защо си тъжен, принце мой?
Защо е мрачен твоят взор?
Край нас цари блажен покой...
Кристален - звездният простор изпраща галещи лчи!
Щурците нежно пеят в хор! Защо са тъжни тез очи?
Прости, госпожицедобра!
Аз тъжен съм - не ме кори!
В душата ми цари тъга,
в сърцето ми любов гори!
Но аз съм с тебе, принце мой - във всеки нежен поглед твой!
Засмей се! Радвай се! Безброй
целувки с нежна страст аз бих ти дала в тоя час!
Ти в мене си - аз знам това!
Във всеки тъжен поглед мой,
с който диря аз следа от твоя дъх!
Но в тоз покой не ми разнищвай пак скръбта!
Далече си, уви, сега!
Със всеки тъжен поглед мой
аз диря твоята следа!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Георги Минчев Всички права запазени
