Следа
Защо си тъжен, принце мой?
Защо е мрачен твоят взор?
Край нас цари блажен покой...
Кристален - звездният простор изпраща галещи лчи!
Щурците нежно пеят в хор! Защо са тъжни тез очи?
Прости, госпожицедобра!
Аз тъжен съм - не ме кори!
В душата ми цари тъга,
в сърцето ми любов гори!
Но аз съм с тебе, принце мой - във всеки нежен поглед твой!
Засмей се! Радвай се! Безброй
целувки с нежна страст аз бих ти дала в тоя час!
Ти в мене си - аз знам това!
Във всеки тъжен поглед мой,
с който диря аз следа от твоя дъх!
Но в тоз покой не ми разнищвай пак скръбта!
Далече си, уви, сега!
Със всеки тъжен поглед мой
аз диря твоята следа!
© Георги Минчев All rights reserved.
