Следа
Следа
Спринтче сутрин, кросче вечер-
стиховете са магия.
Правят ми живота лесен-
в тях умората си крия.
Таз гимнастика духовна
в мене нервите разтяга.
Тя безспорно е виновна
разума да не избяга.
Трупам мисли ред по ред-
под товара се огъвам.
После просвам ги напред
и на листа ги разпъвам.
Тъй с магически платна
днес изправил рамене,
търся място по света
с поетични брегове.
Урагани сатирични
кършат моите ръце,
после милват ме лирично
влюбените ветрове.
Както скачах по вълните
весело от стих на стих,
туй що търсех в дълбините
вътре в себе си открих.
Пред мен очаква ме простора-
бушуват неоткрити чудеса,
а римите пръхтят в мотора
разпенили пътека от слова.
Елате да превземем морето
и да оставим своята следа
върху любимата планета-
воал от корабни платна.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Борис Борисов Все права защищены
