27 ene 2010, 0:02

Следа

  Poesía
960 0 12

Следа

 

Спринтче сутрин, кросче вечер-

стиховете са магия.

Правят ми живота лесен-

в тях умората си крия.

 

Таз гимнастика духовна

в мене нервите разтяга.

Тя безспорно е виновна

разума да не избяга.

 

Трупам мисли ред по ред-

под товара се огъвам.

После просвам ги напред

и на листа ги разпъвам.

 

Тъй с магически платна

днес изправил рамене,

търся място по света

с поетични брегове.

 

Урагани сатирични

кършат моите ръце,

после милват ме лирично

влюбените ветрове.

 

Както скачах по вълните

весело от стих на стих,

туй що търсех в дълбините

вътре в себе си открих.

 

Пред мен очаква ме простора-

бушуват неоткрити чудеса,

а римите пръхтят в мотора

разпенили пътека от слова.

 

Елате да превземем морето

и да оставим своята следа

върху любимата планета-

воал от корабни платна.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Борис Борисов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Добре дошла в отбора! Весело ми е, че се обади! Когато плуваш с приятели морето е до колене!
  • Таз гимнастика духовна
    в мене нервите разтяга.
    Тя безспорно е виновна
    разума да не избяга.

    Чудесно е! Поздравче!
  • Хей читателите, Марина и Марияна - с тези имена няма как да не обичате "морето"! Благодаря за полъха!
  • Чудесно!
  • Уважаема принцесо Ивон! Ваше Височество, всеки има нужда от джокинг...! Между другото, очаквам продължението...!
    Любо, благодаря ти за подкрепата и един приятелски съвет:- Облечи си жилетката, че аз с плуването...!
    Ведрина, поздрав и на теб! Платната биха изсъхнали без читателския бриз!
    Още веднъж БЛАГОДАРЯ за попътния вятър!!!

Selección del editor

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...