Дори неясни да са стъпките ти следвам те,
през времена без слънце, бури и мъгли.
Следата губи се понякога във туй преследване,
по ръб на пропасти, стена от канари.
Следата губи се и избледняват стъпките,
посоката чертае се непроменена все така.
Ще я надуша без следа дори оставена,
и ще усетя аромта твой на нежността.
Следи от мокри сълзи и усмивки алени,
чертаят пътя ти напред.
При теб ме водят страстите разпалени,
на бара сме пред чашите уиски с лед.
И през годините пламтят тъй чувствата,
а светлината води ни отпред.
Не сме ги забелязали онези чуждите,
лъжливи, изкусителни навред.
И продължаваме в пътека заедно,
през локви, калища, купчинки лед.
Суровата действителност в живота път проправме,
в следите нейде бързаме със вятъра напред.
© Петър Петров Все права защищены