May 23, 2019, 3:38 PM

Следата на живота

2K 2 0

Дори неясни да са стъпките ти следвам те,

през времена без слънце, бури и мъгли.

Следата губи се понякога във туй преследване,

по ръб на пропасти, стена от канари.

 

Следата губи се и избледняват стъпките,

посоката чертае се непроменена все така.

Ще я надуша без следа дори оставена,

и ще усетя аромта твой на нежността.

 

Следи от мокри сълзи и усмивки алени,

чертаят пътя ти напред.

При теб ме водят страстите разпалени,

на бара сме пред чашите уиски с лед.

 

И през годините пламтят тъй чувствата,

а светлината води ни отпред.

Не сме ги забелязали онези чуждите,

лъжливи, изкусителни навред.

 

И продължаваме в пътека заедно,

през локви, калища, купчинки лед.

Суровата действителност в живота път проправме,

в следите нейде бързаме със вятъра напред.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Петър Петров All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...