Дори неясни да са стъпките ти следвам те,

през времена без слънце, бури и мъгли.

Следата губи се понякога във туй преследване,

по ръб на пропасти, стена от канари.

Следата губи се и избледняват стъпките,

посоката чертае се непроменена все така.

Ще я надуша без следа дори оставена,

и ще усетя аромта твой на нежността.

Следи от мокри сълзи и усмивки алени,

чертаят пътя ти напред.

При теб ме водят страстите разпалени,

на бара сме пред чашите уиски с лед.

И през годините пламтят тъй чувствата,

а светлината води ни отпред.

Не сме ги забелязали онези чуждите,

лъжливи, изкусителни навред.

И продължаваме в пътека заедно,

през локви, калища, купчинки лед.

Суровата действителност в живота път проправме,

в следите нейде бързаме със вятъра напред.