Етчи (Анета Саманлиева)
415 7075
28 июн. 2009 г., 17:41

Следи 

  Поэзия » Другая
838 0 4

По пясък стъпки не кънтят,


остават само няколко следи...


Милиони песъчинки не звънят,


но изписват: „Тук те са били"...


и спомените пазят... до един


шушукат си без глас... бодат...


Лек бриз повява от безкрая син


и връща случване, очи сълзят...


 


Мокри стъпки, влажна мекота,


една вълна и всичко е отмито...


Остава всъщност мидена следа -


щит за случване добре прикрито.


Експлозия от всеки прилив - зов


минаващ като бурен такт от ляво...


Отмора в миг кратък с отлив нов,


един миг само и връщане отново.


 


Мажорно, хипнотично и талазно


отмива времето, следа остава.


Ранимо чувство, усещане за празно...


Енигма и обричане на незабрава.


(а)

25.06.2009г
(цикъл "Синьо перо")

© Анета Саманлиева Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??