28 jun 2009, 17:41

Следи

  Poesía » Otra
1K 0 4

По пясък стъпки не кънтят,


остават само няколко следи...


Милиони песъчинки не звънят,


но изписват: „Тук те са били"...


и спомените пазят... до един


шушукат си без глас... бодат...


Лек бриз повява от безкрая син


и връща случване, очи сълзят...


 


Мокри стъпки, влажна мекота,


една вълна и всичко е отмито...


Остава всъщност мидена следа -


щит за случване добре прикрито.


Експлозия от всеки прилив - зов


минаващ като бурен такт от ляво...


Отмора в миг кратък с отлив нов,


един миг само и връщане отново.


 


Мажорно, хипнотично и талазно


отмива времето, следа остава.


Ранимо чувство, усещане за празно...


Енигма и обричане на незабрава.


(а)


25.06.2009г
(цикъл "Синьо перо")

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Анета Саманлиева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...