По пясък стъпки не кънтят,
остават само няколко следи...
Милиони песъчинки не звънят,
но изписват: „Тук те са били"...
и спомените пазят... до един
шушукат си без глас... бодат...
Лек бриз повява от безкрая син
и връща случване, очи сълзят...
Мокри стъпки, влажна мекота,
една вълна и всичко е отмито...
Остава всъщност мидена следа -
щит за случване добре прикрито. ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up