6 февр. 2020 г., 18:17  

Следи

1K 1 1

Следи

 

 

 

Как да намеря от тебе следи

и къде да се взирам, не зная?

В пясъка жаден за морски вълни

или в снега поговорил с безкрая!

 

Сънищата ми са ребуси без ключ,

нямат време, имена и дати,

като филм..играя или съм встрани...плюс,

че се оглеждам в непознати.

 

Дните ми...пътеки в гъстата гора,

все криволичат без твоя посока,

вече обходих безизборно и по душа

всяка изказана дума, написана строфа.

 

Накрая...ще те чакам затворил очи,

приседнал под клони от утрешни срещи.

Тихо е...там, дето няма "преди",

само звездите надничат...запалени свещи.

 

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Петър Трифонов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...