Следи
Следи
Как да намеря от тебе следи
и къде да се взирам, не зная?
В пясъка жаден за морски вълни
или в снега поговорил с безкрая!
Сънищата ми са ребуси без ключ,
нямат време, имена и дати,
като филм..играя или съм встрани...плюс,
че се оглеждам в непознати.
Дните ми...пътеки в гъстата гора,
все криволичат без твоя посока,
вече обходих безизборно и по душа
всяка изказана дума, написана строфа.
Накрая...ще те чакам затворил очи,
приседнал под клони от утрешни срещи.
Тихо е...там, дето няма "преди",
само звездите надничат...запалени свещи.
© Петър Трифонов All rights reserved.
