На Иван Ненов
Следите ви ще останат нестопени
и над полята ще цъфне вечността,
защото оставяте слова огрени,
от слънцето издигнало мъдростта,
помогнало й в тягостни моменти,
нашепнало й че я има радостта,
че вярата на измъчените поети,
е лъч на изпепеляваща звезда.
За онези, над които завист надделява,
за онези, над които злото кръжи,
и стиска в ръце тяхната поквара
и смее се на гнусните им лъжи.
Следите ви ще горят неопетнени
отвели ви при смирената скала,
където мислите летят извисени,
към слънцето с пулсиращи крила.