Следи
Беше един тих зимен ден
Небето бе розово,
а вятърът лек...
Само тихичко шушнеше...
Сякаш от страх, да не бъде забравен...
Нямаше птички
Нямаше хора
Бях си сама
Както и други сега
От студа и от Ковид притиснати...
Във капана му хванати
Вървях и си мислех...
Koлко бе хубаво тука,
лани, по туй време...
Лани, по туй време,
вървях във снега по тази пътечка
и търсех следите, на зайци игриви...
На малката рижа лисичка,
която си имаше малко
и го учеше сръчно,
как да лови мишки...
Как да дебне и как да се крие
Тя в храстите, тук някъде, има хралупка
Днес...
е година по-късно...
Вървя и оглеждам и търся следи...
Не на зайци,
не на лисички...
Този път...във снега,
търся следите от хора...
Valentina N.V. (Valentina Mitova)
27.01.2021 г.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Valentina Mitova Все права защищены
