Беше един тих зимен ден
Небето бе розово,
а вятърът лек...
Само тихичко шушнеше...
Сякаш от страх, да не бъде забравен...
Нямаше птички
Нямаше хора
Бях си сама
Както и други сега
От студа и от Ковид притиснати...
Във капана му хванати
Вървях и си мислех... ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Log in
Sign Up