Следи
Беше един тих зимен ден
Небето бе розово,
а вятърът лек...
Само тихичко шушнеше...
Сякаш от страх, да не бъде забравен...
Нямаше птички
Нямаше хора
Бях си сама
Както и други сега
От студа и от Ковид притиснати...
Във капана му хванати
Вървях и си мислех...
Koлко бе хубаво тука,
лани, по туй време...
Лани, по туй време,
вървях във снега по тази пътечка
и търсех следите, на зайци игриви...
На малката рижа лисичка,
която си имаше малко
и го учеше сръчно,
как да лови мишки...
Как да дебне и как да се крие
Тя в храстите, тук някъде, има хралупка
Днес...
е година по-късно...
Вървя и оглеждам и търся следи...
Не на зайци,
не на лисички...
Този път...във снега,
търся следите от хора...
Valentina N.V. (Valentina Mitova)
27.01.2021 г.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Valentina Mitova Всички права запазени
