ValentinaMitova (Valentina Mitova)
245 903
16.04.2024 г., 9:15 ч.

Следи 

  Поезия » Пейзажна
72 3 6

 

Беше един тих зимен ден

Небето бе розово,

а вятърът лек...

Само тихичко шушнеше...

Сякаш от страх, да не бъде забравен...

Нямаше птички

Нямаше хора

Бях си сама

Както и други сега

От студа и от Ковид притиснати...

Във капана му хванати

Вървях и си мислех...

Koлко бе хубаво тука,

лани, по туй време...

Лани, по туй време,

вървях във снега по тази пътечка

и търсех следите, на зайци игриви...

На малката рижа лисичка,

която си имаше малко

и го учеше сръчно,

как да лови мишки...

Как да дебне и как да се крие

Тя в храстите, тук някъде, има хралупка

Днес...

е година по-късно...

Вървя и оглеждам и търся следи...

Не на зайци,

не на лисички...

Този път...във снега,

търся следите от хора...

 

Valentina N.V. (Valentina Mitova)

27.01.2021 г.

© Valentina Mitova Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??