theironlady (Златина Георгиева)
216 228
25 февр. 2014 г., 21:55

Следобед 

  Поэзия » Гражданская
485 0 4

Следобед

Не успях в тоя пламнал от слънце

следобед да окъпя душата до блясък!

Как искряха в стъклата очите на дявола,

ослепявах от тях и не знаех коя съм...

 

Вегетираха хората – и кората се пукаше.

Малки птици раздираха горния цип.

И побъркани тичаха чичковци тунинги

след къдрави кученца с изплезен език.

 

Покани ме дяволът под своите крила

света да прозра отвисоко. Господ,

съблазнител, любезен все пак –

обеща ми от долу до горе посоките.

 

Кой блазнил е дявол от вас?

Кой знае по-вещ в свободата?

Ще тръгна след него и с жар непознат

ще бъда най-сетне извън правилата!

 

Захвърлям парцала на къщния храм,

по-врабчова,смела, преди не съм била.

Забождам мечтите си среден формат

и чупя стъклата – да бъда! решила...

© Златина Георгиева Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Привет и пожелания! Към г-н Чернев: господ с ударение на втората сричка, т.е. господар. Все пак е от висшите чинове, макар и обезобразен от Всевишния. И да - не се страхувам да чупя правила. Втвърдихме се да бъдем праволинейни.
  • Последното четиристишие е очарователно!
    А според теб Господ е любезен?!
  • Не винаги разчупвайки праволинейното, означава че сме се "отзовали" на Дявола!!!
  • Трябва да си много смела, за да решиш такова нещо!Нали знаеш, че извън правилата е самотно?
Предложения
: ??:??