Следобед
Не успях в тоя пламнал от слънце
следобед да окъпя душата до блясък!
Как искряха в стъклата очите на дявола,
ослепявах от тях и не знаех коя съм...
Вегетираха хората – и кората се пукаше.
Малки птици раздираха горния цип.
И побъркани тичаха чичковци тунинги
след къдрави кученца с изплезен език.
Покани ме дяволът под своите крила
света да прозра отвисоко. Господ,
съблазнител, любезен все пак – ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up