Следобед
Следобед
Не успях в тоя пламнал от слънце
следобед да окъпя душата до блясък!
Как искряха в стъклата очите на дявола,
ослепявах от тях и не знаех коя съм...
Вегетираха хората – и кората се пукаше.
Малки птици раздираха горния цип.
И побъркани тичаха чичковци тунинги
след къдрави кученца с изплезен език.
Покани ме дяволът под своите крила
света да прозра отвисоко. Господ,
съблазнител, любезен все пак –
обеща ми от долу до горе посоките.
Кой блазнил е дявол от вас?
Кой знае по-вещ в свободата?
Ще тръгна след него и с жар непознат
ще бъда най-сетне извън правилата!
Захвърлям парцала на къщния храм,
по-врабчова,смела, преди не съм била.
Забождам мечтите си среден формат
и чупя стъклата – да бъда! решила...
© Златина Георгиева All rights reserved.
