Ще прекосиш вселенските пространства,
изпълнен с толкова вини.
Наострят мечовете падналите ангели,
от скверни истини ще те боли.
Ще те прониже тайната отхвърляна
през целия окаян земен път.
При друг отиват тези светли ангели
и другата душа те ще спасят.
А ти си сам, прескръбна е душата ти,
страха ти те пронизва изведнъж,
в неподозиран свят попаднал си.
Нима не ти е спомнял неведнъж,
че на живота друга радостта е,
че чисти трябва да са нашите очи.
Сломяваше те вечно тази истина,
която можеше да те спаси.
Ти нямаше покой, от страсти плачеше,
сърцето си изпълнил със змии,
за скверното като за свято пееше
и вместо мрака виждаше звезди.
Днес гола е душата в изумление
и търсиш сън в действителността.
Отново искаш туй да е видение
и своя край да сложи тук смъртта.
Не си направил свойто покаяние
по-истинско от всичко на света.
Отминаха те тези светли ангели
и ще спасят те другата душа.
© Boyana Все права защищены