11 янв. 2019 г., 21:10

Следсмъртно

977 1 7

Ще прекосиш вселенските пространства,

изпълнен с толкова вини.

Наострят мечовете падналите ангели,

от скверни истини ще те боли.

Ще те прониже тайната отхвърляна

през целия окаян земен път.

При друг отиват тези светли ангели

и другата душа те ще спасят.

А ти си сам, прескръбна е душата ти,

страха ти те пронизва изведнъж,

в неподозиран свят попаднал си.

Нима не ти е спомнял неведнъж,

че на живота друга радостта е,

че чисти трябва да са нашите очи.

Сломяваше те вечно тази истина,

която можеше да те спаси.

Ти нямаше покой, от страсти плачеше,

сърцето си изпълнил със змии,

за скверното като за свято пееше

и вместо мрака виждаше звезди.

Днес гола е душата в изумление

и търсиш сън в действителността.

Отново искаш туй да е видение

и своя край да сложи тук смъртта.

Не си направил свойто покаяние

по-истинско от всичко на света.

Отминаха те тези светли ангели

и ще спасят те другата душа.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Boyana Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Благодаря, Ивелина! Можем само да кажем: да не бъде. Нека прозвучи като едно предупреждение.
  • Жалко и горко тогова! Поздравления за надникването в онзи свят и онази действителност, която би следвало непокаяното сърце, неприело Христос!
  • Благодаря на светлинката в мрака!
  • Откровенията ти са завладяващи.
    Поздравления,Бояна!
  • Благодаря за посрещането ! Колкото до покаянието, какво да се прави, светоглед. Библейският прочит на живота ни сочи, че точно това е възможността да бъдем духовно живи.

Выбор редактора

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...