11.01.2019 г., 21:10

Следсмъртно

975 1 7

Ще прекосиш вселенските пространства,

изпълнен с толкова вини.

Наострят мечовете падналите ангели,

от скверни истини ще те боли.

Ще те прониже тайната отхвърляна

през целия окаян земен път.

При друг отиват тези светли ангели

и другата душа те ще спасят.

А ти си сам, прескръбна е душата ти,

страха ти те пронизва изведнъж,

в неподозиран свят попаднал си.

Нима не ти е спомнял неведнъж,

че на живота друга радостта е,

че чисти трябва да са нашите очи.

Сломяваше те вечно тази истина,

която можеше да те спаси.

Ти нямаше покой, от страсти плачеше,

сърцето си изпълнил със змии,

за скверното като за свято пееше

и вместо мрака виждаше звезди.

Днес гола е душата в изумление

и търсиш сън в действителността.

Отново искаш туй да е видение

и своя край да сложи тук смъртта.

Не си направил свойто покаяние

по-истинско от всичко на света.

Отминаха те тези светли ангели

и ще спасят те другата душа.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Boyana Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Благодаря, Ивелина! Можем само да кажем: да не бъде. Нека прозвучи като едно предупреждение.
  • Жалко и горко тогова! Поздравления за надникването в онзи свят и онази действителност, която би следвало непокаяното сърце, неприело Христос!
  • Благодаря на светлинката в мрака!
  • Откровенията ти са завладяващи.
    Поздравления,Бояна!
  • Благодаря за посрещането ! Колкото до покаянието, какво да се прави, светоглед. Библейският прочит на живота ни сочи, че точно това е възможността да бъдем духовно живи.

Избор на редактора

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...