Следвайки разума си, някъде достигнах -
от дълбините бях изваден и знам какво постигнах.
Усмивка ще има на моето скромно лице,
не ме интересува, че мрак злокобен би наранил моето сърце!
И чезнеше може би радостта някъде в далечината,
където злобата хорска беше прокълната,
където мисълта за успеха беше едничка
за тези, които мислят само за собствената си съдбичка.
Прехвърлям набързо обаче моментите кратки,
игнорирам изцяло злобните нападки -
усмивката слагам на моето лице
и знаете ли? - чувствам се по-лек дори от перце... ...