Следвайки разума

Следвайки разума си, някъде достигнах -

от дълбините бях изваден и знам какво постигнах.

Усмивка ще има на моето скромно лице,

не ме интересува, че мрак злокобен би наранил моето сърце!

И чезнеше може би радостта някъде в далечината,

където злобата хорска беше прокълната,

където мисълта за успеха беше едничка

за тези, които мислят само за собствената си съдбичка.

Прехвърлям набързо обаче моментите кратки,

игнорирам изцяло злобните нападки -

усмивката слагам на моето лице

и знаете ли? - чувствам се по-лек дори от перце...

Не тая злоба, нямам скрити нрави,

мисля само за радост - и това щастлив ме прави,

мисля си само за чувството неповторимо -

усетиш ли лекотата в сърцето - това е неотразимо!

Не съдя никой, всеки се познава,

не съм перфектен, но сърцето ми не се предава!

Не съм човекът без никакви проблеми,

но имам ли усмивка, за тях не ми дреми.

"Това е невъзможно" - някой ми продума

и все тъжен беше - поразен като от чума -

наведен гледаше яростно във ситната пръст,

затворен във себе си, той мислеше само за мъст!

И какво му трябваше?  - Вие кажете?

Усмивка е искал да получи - това му покажете.

Дарявайте винаги нежност и доброта,

за да виждате усмивката на хората до края на света!