Dec 30, 2011, 8:08 PM

Следвайки разума

  Poetry
832 0 0

Следвайки разума си, някъде достигнах -

от дълбините бях изваден и знам какво постигнах.

Усмивка ще има на моето скромно лице,

не ме интересува, че мрак злокобен би наранил моето сърце!

 

И чезнеше може би радостта някъде в далечината,

където злобата хорска беше прокълната,

където мисълта за успеха беше едничка

за тези, които мислят само за собствената си съдбичка.

 

Прехвърлям набързо обаче моментите кратки,

игнорирам изцяло злобните нападки -

усмивката слагам на моето лице

и знаете ли? - чувствам се по-лек дори от перце...

 

Не тая злоба, нямам скрити нрави,

мисля само за радост - и това щастлив ме прави,

мисля си само за чувството неповторимо -

усетиш ли лекотата в сърцето - това е неотразимо!

 

Не съдя никой, всеки се познава,

не съм перфектен, но сърцето ми не се предава!

Не съм човекът без никакви проблеми,

но имам ли усмивка, за тях не ми дреми.

 

"Това е невъзможно" - някой ми продума

и все тъжен беше - поразен като от чума -

наведен гледаше яростно във ситната пръст,

затворен във себе си, той мислеше само за мъст!

 

И какво му трябваше?  - Вие кажете?

Усмивка е искал да получи - това му покажете.

Дарявайте винаги нежност и доброта,

за да виждате усмивката на хората до края на света!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Паун Алишев All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...