26 нояб. 2017 г., 20:57

Следващата среща

703 1 6

Ще бъде пак случайна,
както винаги, нали?
Сърцето ми ще бие силно,
ще бъдеш по-красива от преди!

 

Ще говориш, аз ще слушам.
Ще си до мен, а ще ми липсваш още.
Аз стихове безброй за теб написах,
но ти така и не ги прочете.

 

Ще те гледам, ще разказваш.
Все едно съм ти приятел.
А отвътре цял живот ще ми тежи,
че всъщност нищичко за теб не знача.

 

И после ще си тръгнеш.
"Ще се чуем" пак ще кажеш,
като на първата ни среща.
И така до следващата ни - случайна!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Калоян Калинов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Тежко е, когато любовта е несподелена. Стихът ти докосва, Калояне! Поздравления!
  • Е-еее, когато мъжете не смеят да признаят чувствата си....а, стихото е много хубаво!
  • Знаеш колко любимо ми стана това твое произведение. Обичам творчеството ти, обичам и теб! Страхотен си! < 3
  • хубаво е! Поздрави
  • Така е Кала!Тъжната истина!

Выбор редактора

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...