СЛЕПЕЦ С ОЧИ
засмени като слъчев ден,
но знай че слънцето омръзва,
дори в пустинята да си роден.
Те всички имат жарък поглед
и устни, сладки като мед,
но този поглед пали из основи,
а тази сладост често става лед.
И както всяка вечер слънцето залязва,
така залязва всяка между тях
и само вечната жена остава,
но аз за тебе вечна никога не бях.
Слепец с очи си, нищо друго,
не виждаш моята душа...
те всичките са тъй красиви,
красиви хора без сърца.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Невена Иванова Все права защищены
