СЛЕПЕЦ С ОЧИ
засмени като слъчев ден,
но знай че слънцето омръзва,
дори в пустинята да си роден.
Те всички имат жарък поглед
и устни, сладки като мед,
но този поглед пали из основи,
а тази сладост често става лед.
И както всяка вечер слънцето залязва,
така залязва всяка между тях
и само вечната жена остава,
но аз за тебе вечна никога не бях.
Слепец с очи си, нищо друго,
не виждаш моята душа...
те всичките са тъй красиви,
красиви хора без сърца.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Невена Иванова Всички права запазени
