2 jun 2007, 22:04

СЛЕПЕЦ С ОЧИ

  Poesía
1K 0 3
Те всичките са тъй красиви,
засмени като слъчев ден,
но знай че слънцето омръзва,
дори в пустинята да си роден.

Те всички имат жарък поглед
и устни, сладки като мед,
но този поглед пали из основи,
а тази сладост често става лед.

И както всяка вечер слънцето залязва,
така залязва всяка между тях
и само вечната жена остава,
но аз за тебе вечна никога не бях.

Слепец с очи си, нищо друго,
не виждаш моята душа...
те всичките са тъй красиви,
красиви хора без сърца.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Невена Иванова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Мнозина са тези, които виждат само обвивката на човека. И по нея приемат.
    Много хубав стих!!! Поздрави!!!
  • Поздрави!
    Хареса ми стиха ти!
  • Тъжен стих...Тези хора,слепците с очи/както ти со ги нарекла/са просто в несъстояние да погледнат в която и да е душа,дори и на най-красивата жена....
    Поздрав за стиха!

Selección del editor

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...