Jun 2, 2007, 10:04 PM

СЛЕПЕЦ С ОЧИ

  Poetry
1K 0 3
Те всичките са тъй красиви,
засмени като слъчев ден,
но знай че слънцето омръзва,
дори в пустинята да си роден.

Те всички имат жарък поглед
и устни, сладки като мед,
но този поглед пали из основи,
а тази сладост често става лед.

И както всяка вечер слънцето залязва,
така залязва всяка между тях
и само вечната жена остава,
но аз за тебе вечна никога не бях.

Слепец с очи си, нищо друго,
не виждаш моята душа...
те всичките са тъй красиви,
красиви хора без сърца.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Невена Иванова All rights reserved.

Comments

Comments

  • Мнозина са тези, които виждат само обвивката на човека. И по нея приемат.
    Много хубав стих!!! Поздрави!!!
  • Поздрави!
    Хареса ми стиха ти!
  • Тъжен стих...Тези хора,слепците с очи/както ти со ги нарекла/са просто в несъстояние да погледнат в която и да е душа,дори и на най-красивата жена....
    Поздрав за стиха!

Editor's choice

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...