Jun 2, 2007, 10:04 PM

СЛЕПЕЦ С ОЧИ

  Poetry
1K 0 3
Те всичките са тъй красиви,
засмени като слъчев ден,
но знай че слънцето омръзва,
дори в пустинята да си роден.

Те всички имат жарък поглед
и устни, сладки като мед,
но този поглед пали из основи,
а тази сладост често става лед.

И както всяка вечер слънцето залязва,
така залязва всяка между тях
и само вечната жена остава,
но аз за тебе вечна никога не бях.

Слепец с очи си, нищо друго,
не виждаш моята душа...
те всичките са тъй красиви,
красиви хора без сърца.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Невена Иванова All rights reserved.

Comments

Comments

  • Мнозина са тези, които виждат само обвивката на човека. И по нея приемат.
    Много хубав стих!!! Поздрави!!!
  • Поздрави!
    Хареса ми стиха ти!
  • Тъжен стих...Тези хора,слепците с очи/както ти со ги нарекла/са просто в несъстояние да погледнат в която и да е душа,дори и на най-красивата жена....
    Поздрав за стиха!

Editor's choice

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...