Те всичките са тъй красиви,
засмени като слъчев ден,
но знай че слънцето омръзва,
дори в пустинята да си роден.
Те всички имат жарък поглед
и устни, сладки като мед,
но този поглед пали из основи,
а тази сладост често става лед.
И както всяка вечер слънцето залязва,
така залязва всяка между тях
и само вечната жена остава,
но аз за тебе вечна никога не бях. ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up