Das_verlorene_Kind (Гери Михайлова)
16 12
24 сент. 2008 г., 09:55

Слепецът 

  Поэзия » Белые стихи
622 0 1
С очите твои, Слепецо, в нощта затанцувах.
В измислени пози пробудих сетивата си,
чувствата, волята – душата си, цялата. . .
Заражда се в мрака животът –
към мрак се стреми. . .
Към себе си ръце протягам,
към спомена – далечно ехо,
блъскащо се във скали от мрамор и сърце – изстинало и вечно. . .
Разкъса се плътта в стремежа си към висините,
където, знам, че има кой да ме посрещне
- орлите, мой Слепецо, твоите очи жадуват
и ето, те ще бъдат моя дар за тях,
за крилете им в замяна. . .
Последен танц по пътя ми към слънчевия диск. . .
И без това забравих да обичам,
а не знам какво е да прощавам. . .
Тогава нека се отдам на огъня
- утопия на любовта. . .



© Гери Михайлова Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??