28 апр. 2010 г., 06:51

Слепи

882 0 17

Уморих се все да се доказвам

Че човек съм да показвам

Уморих се от безверие

Да ме тъпчат сякаш съм предверие

Да се блъскат в стените ми

Да се смеят на мечтите ми

По отключена врата да блъскат

Ножове в ръцете им да лъскат

Уморих се от маски и думи фалшиви

Уморих се от приятели лъжливи

Докато не пуснат кръв

Като кучета на стръв

Жадни гладни и свирепи

Вратата е отворена но те са слепи

Ще се пръснат вените

Ще проговорят немите

Месата ще окапят

Тогава няма да ме хапят

Какво ще имат - самота

Една развалина...

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Любомир Деничин Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Когато от умората си изтощен
    навлез навътре във сърцето където
    с усмивка грее твоят слънчев ден...не раздавай светлината си на хора, които не я заслужават, с това няма да ги промениш. Поздрави и пожелания за ведра и усмихната Нова година!
  • Звучи като проклятие!
  • Борко щом са те притиснали приемам мъмренето и то с.
    Пепи тука си е и моят оптимизъм и топлинката която толкова много пречи,прегръдката приемам без скруполи и Благодаря ,нищо че сайта не бил за благодарности...Топлинка за вас !!!
  • Любчо, къде се скри твоя оптимизъм? А топлинката? Я смени временното настроение с повечко пролетни мечти! Прегръщам те, ако това ще помогне!
    П.С. Абе на тебе давам акъл, ама и аз съм си все нещо на ръба на отчаянието
  • Любо, моля те да ме извиниш... но ме притискат обстоятелствата и се налага да те смъмря! Задължен съм ти за меката зима, затова ще съм снизходителен. Смятам да се задоволя с извинението ти... дължиш го на слепите- слепотата не е порок... да ме прощават "адреналинките"!

Выбор редактора

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...