28 abr 2010, 6:51

Слепи

  Poesía
881 0 17

Уморих се все да се доказвам

Че човек съм да показвам

Уморих се от безверие

Да ме тъпчат сякаш съм предверие

Да се блъскат в стените ми

Да се смеят на мечтите ми

По отключена врата да блъскат

Ножове в ръцете им да лъскат

Уморих се от маски и думи фалшиви

Уморих се от приятели лъжливи

Докато не пуснат кръв

Като кучета на стръв

Жадни гладни и свирепи

Вратата е отворена но те са слепи

Ще се пръснат вените

Ще проговорят немите

Месата ще окапят

Тогава няма да ме хапят

Какво ще имат - самота

Една развалина...

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Любомир Деничин Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Когато от умората си изтощен
    навлез навътре във сърцето където
    с усмивка грее твоят слънчев ден...не раздавай светлината си на хора, които не я заслужават, с това няма да ги промениш. Поздрави и пожелания за ведра и усмихната Нова година!
  • Звучи като проклятие!
  • Борко щом са те притиснали приемам мъмренето и то с.
    Пепи тука си е и моят оптимизъм и топлинката която толкова много пречи,прегръдката приемам без скруполи и Благодаря ,нищо че сайта не бил за благодарности...Топлинка за вас !!!
  • Любчо, къде се скри твоя оптимизъм? А топлинката? Я смени временното настроение с повечко пролетни мечти! Прегръщам те, ако това ще помогне!
    П.С. Абе на тебе давам акъл, ама и аз съм си все нещо на ръба на отчаянието
  • Любо, моля те да ме извиниш... но ме притискат обстоятелствата и се налага да те смъмря! Задължен съм ти за меката зима, затова ще съм снизходителен. Смятам да се задоволя с извинението ти... дължиш го на слепите- слепотата не е порок... да ме прощават "адреналинките"!

Selección del editor

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...