Уморих се все да се доказвам
Че човек съм да показвам
Уморих се от безверие
Да ме тъпчат сякаш съм предверие
Да се блъскат в стените ми
Да се смеят на мечтите ми
По отключена врата да блъскат
Ножове в ръцете им да лъскат
Уморих се от маски и думи фалшиви
Уморих се от приятели лъжливи
Докато не пуснат кръв
Като кучета на стръв
Жадни гладни и свирепи
Вратата е отворена но те са слепи
Ще се пръснат вените
Ще проговорят немите
Месата ще окапят
Тогава няма да ме хапят
Какво ще имат - самота
Една развалина...
© Любомир Деничин Todos los derechos reservados
навлез навътре във сърцето където
с усмивка грее твоят слънчев ден...не раздавай светлината си на хора, които не я заслужават, с това няма да ги промениш. Поздрави и пожелания за ведра и усмихната Нова година!