Apr 28, 2010, 6:51 AM

Слепи

  Poetry
879 0 17

Уморих се все да се доказвам

Че човек съм да показвам

Уморих се от безверие

Да ме тъпчат сякаш съм предверие

Да се блъскат в стените ми

Да се смеят на мечтите ми

По отключена врата да блъскат

Ножове в ръцете им да лъскат

Уморих се от маски и думи фалшиви

Уморих се от приятели лъжливи

Докато не пуснат кръв

Като кучета на стръв

Жадни гладни и свирепи

Вратата е отворена но те са слепи

Ще се пръснат вените

Ще проговорят немите

Месата ще окапят

Тогава няма да ме хапят

Какво ще имат - самота

Една развалина...

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Любомир Деничин All rights reserved.

Comments

Comments

  • Когато от умората си изтощен
    навлез навътре във сърцето където
    с усмивка грее твоят слънчев ден...не раздавай светлината си на хора, които не я заслужават, с това няма да ги промениш. Поздрави и пожелания за ведра и усмихната Нова година!
  • Звучи като проклятие!
  • Борко щом са те притиснали приемам мъмренето и то с.
    Пепи тука си е и моят оптимизъм и топлинката която толкова много пречи,прегръдката приемам без скруполи и Благодаря ,нищо че сайта не бил за благодарности...Топлинка за вас !!!
  • Любчо, къде се скри твоя оптимизъм? А топлинката? Я смени временното настроение с повечко пролетни мечти! Прегръщам те, ако това ще помогне!
    П.С. Абе на тебе давам акъл, ама и аз съм си все нещо на ръба на отчаянието
  • Любо, моля те да ме извиниш... но ме притискат обстоятелствата и се налага да те смъмря! Задължен съм ти за меката зима, затова ще съм снизходителен. Смятам да се задоволя с извинението ти... дължиш го на слепите- слепотата не е порок... да ме прощават "адреналинките"!

Editor's choice

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...