Dendu89 (Деница Гарелова)
727 9772
15 июн. 2020 г., 11:42  

Слепота 

  Поэзия
547 8 15

Като силен писък в тишината,

черното в окото му се пръска.

Вече опознал е слепотата,

няма как звездите да претърсва.

 

Днес не си познава даже сянката,

нищо че под себе си я носи.

Може би отляво, до ребрата му,

нещо разтуптя се и запроси..

 

пак да му дадат анестезия,

и да спре да помпа от отровата.

Като буца в неговата шия,

в този ден приседна му неволята.

 

Той не си познава вече образа,

често не познава даже своите.

Стигне ли по пътя до покоя си

връзва го на възел със завоите.

 

И не се надява на оставане

нито пък мечтае да заспива.

Колко струва нечие изправяне

щом си счупил на живота кривата?

 

Той не си познава, Боже, сянката,

нищо че прегръща я при падане.

Ако слепотата беше сламката

би ли го спасила от удавяне?

 

© Деница Гарелова Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??